Real fiction

I don't know how to separate the truth from the lies.
I don't know how to deal with my emotions.
I don't know how to l o v e.

Nostalgia

Fuck, I'm not the nostalgic type at all, never been, I tend to move on. I don't know how but feelings have never been more complicated... because the are my own... problematic embrionic fanatic existence, regretless and egoistic.. I can't embrace it .. so cmon baby lets go

Цветно

Predictable doesn't always mean borring.
Lust doesn't always mean love.
Near doesn't always mean close.
New doesn't always mean exciting.
Different doesn't always mean better.
Far doesn't always mean distant.
Knowing everything doesn't always make you wise.
Knowing the truth doesn't make you superior.
Knowing your problem doesn't solve it.
Sitting between your past and your future doesn't mean you are in the present.
~ Dakota Skye

Fantasies

C'mon, think!
I want you to reach back into those minds and tell me, tell us all: What is it that you fantasize about? World peace? Thought so. Do you fantasize about international fame? Do you fantasize about winning a Pulitzer prize? Or a Nobel Peace prize? An MTV music award? You fantasize about meeting some genius hunk, ostensibly bad but secretly simmering with noble passion and willing to sleep on the wet spot?
I'll take two!
You get Lakan's point - fantasies have to unrealistic because the moment, the second that you get what you seek .. you don't, you can't want it anymore. In order to continue to exist desire must have its objects perpetually absent. It's no the IT that you want, it's the fantasy of IT. So desire supports crazy fantasies. This is what Pascal means when he says that we are only truly happy when daydreaming about future happiness or why we say the hunt is sweeter than the kill. Or be careful what you wish for, not because you'll get it, because you're doomed not to want it once you do. So, the lesson of Lakan is: Living by your wants will never make you happy. What it means to be fully human is to strive to live by ideas and ideals and not to measure your life by what you've attained in terms of your desires but those small moments of integrity, compassion, rationality, even self-sacrifice. Because in the end the only way that we can measure the significance of our own lives is by valuing the lives of others.

~ The Life of David Gale

The Real Deal

1. Всички носим на раменете си
своите лични бунтове
/срещу самите себе си/
и говорим на неразбрани езици
в които думите са без значение
защото никой никого не слуша
Did you say something?...
2. Всички сме предатели /малко или много/
защото винаги си вярваме
а формата е просто за привидност
Абсолютната невъзможност да се изпълняват обещания
които просто не можеш да не дадеш
захранва илюзиите като perpetuum mobile-
гаранция че не изпускаме черпакa
за кладенеца на нещастието
3. Можем да маршируваме само напред
дори ако това означава въртене в кръг
и ако правилната крачка е една
но е назад
не бихме я изминали за нищо на света
И да- ще изгорим на собствените си клади
запалени от нашите свещи
подхранени от личните ни молитви
за едно бъдеще
с което не можем да се справим
4. Така е- във всичко има прекалено много смисъл
създаден от самите нас
но липсващ в същността на нещата
/pardon/
ние сме хората
които забраниха евтаназията
но разрешиха убийствата
5. Бомбите със закъснител
закъсняват
защото точният момент във който
пръстите са побелели от очакване
е миг преди да разбереш
колко е безмислено
а след това да се свлечеш от себе си на тласъци
в пулсациите на поредното защо
е точно толкова естествено
колкото и изтреблението на Тутси
6. Събуждаме се всяка сутрин
с лицемерие изпипано до степен на перфектност
така де, човекът в огледалото
не е извършил престъпления
/срещу човечеството/
и малките ни светове се състоят извън
всичко което е прекалено сложно
за обясняване
7. Гневът е най-добрата форма за изразяване
/и прикриване/
на всякакъв род чувства
а понятието "отговорност"
е създадено единствено и само
за да го оправдава
в моментите в които прекрачи границите
на самоунищожителността
/welcome to the real world/
8. Черната дупка на отговора
разяжда чудесно изгладените ни мозъци
несвикнали с понятието безкрайност
а всъщност всички знаем
че безумието на Каин се предава генетично
и понеже се раждаме слепи ще се удавим в истината
/затънали в нея до очи/
но никога няма да спрем да се избиваме
за да не си признаем...
9. че просто сме побъркващо еднакви

*в процес на дописване/ u wanna help?/


*Десетте Правила на Живота*/ the real deal/, автор Хелена Оронко

беззаглавно

безплътно влюбена съм, но
безпътно умът ми се лута, докато
безкористно убивам момента, в който
беззащитно манипулирам се.

беззъба фалшива усмивка в комплект с
безсърдечна прегръдка и
безнаказана тръгвам
безцелна в
безкрая.

безмислен ден за
безликият малък човек, обвит в
безкрайните грижи, загубил отдавна
безгрижието на душата, търсещ
безплатно състрадание.

~безсърдечната кучка

защо ?!

Защо ме гледаш така?
-
Защо го позволи?
-
Защо се влюби?
-
Защо изневери?
-
Защо най-трудни са въпросите, чиито отговори са най-съществени?
-
Защо мечтаеш? Защо живееш? Защо чакаш? Защо не търсиш? Защо се заблуждаваш? Защо вярваш? Защо мислиш? Защо действаш? Защо се трудиш? Защо лъжеш? Защо питаш? Защо клоунът е тъжен?
-
Защо ме нараняваш?
-
Защо бягаш?
-
Защо се криеш?
-
Защо нямаш силата да ме погледнеш сега?


-А ти? Защо четеш?

Consumers

We are consumers. We are by products of the lifestyle obsession. Murder, crime, poverty. These things don't concern me. What concerns me is celebrity magazines, television with 500 channels, some guy's name on my underwear, Viagra.. It's all going down man.
I say:
Never be complete.
Stop being perfect.
Let's evolve.
Things you own end up owning you.
Stop trying to control everything and just let go.

Soundtrack of your life

I couldn't sleep. With insomnia nothing is real. Everything's far away. Everything's a copy of a copy of a copy. When you have insomnia you are never really asleep and you are never really awake. If you wake up at a different time, in a different place, could you wake up as a different person?

Losing all hope is freedom.

Pain & Pleasure

Най-важният опит на човека е този, който го води до крайностите. Само така научаваме, защото това изисква да вложим цялата си смелост.
Когато един началник унижи свой подчинен или мъж унижи жена си, това е само подла постъпка или опит да си отмъстят на живота, защото те са хора, които никога не са посмели да надникнат в дъното на душите си, никога не са се опитали да научат откъде идва желанието да пуснат на свобода звяра в себе си, да разберат,че сексът, болката, любовта са преживявания, които водят човека до крайности.
Единствено този, който познава техните граници, познава и живота. Всичко останало, което прави човек, е да чака да мине времето, да изпълнява все същата роля, да остарее и да умре, без да е разбрал истински защо е бил на този свят.

..защото е много лесно да живееш с болката, тя е като силен наркотик. Болката е в нашето ежедневие, в скритото ни страдание, в отказа ни от любовта, когато я обвиняваме за провала на нашите мечти. Болката плаши, когато показва истинското си лице, но изглежда съблазнителна, когато е преоблечена като саможертва, отричане. Или като страх. Колкото и човешкото същество да я отхвърля, винаги намира начин да бъде с нея, да я ухажва, да я направи част от живота си.
- Не ми се вярва. никой не иска да страда.
- Ако се научиш да живееш без страдание, това вече е голяма крачка, но не мисли, че другите ще те разберат. Да, никой не желае да страда и въпреки това почти всички търсят болката, саможертвата, и се чувстват оправдани, чисти, заслужаващи уважението на децата си, на съпрузите, на съседите, на Бога. Но да не разсъждаваме върху тези неща сега. Знай само, че това, което движи света, не е търсенето на удоволствие, а отказването от всички важни неща.
Нима войникът тръгва на война, за да убива врага? Нищо подобно: тръгва, за да умре за родината си. Нима вената обича да показва на мъжа си колко е щастлива? ?Нищо подобно: иска той да разбере колко му е предана, колко страда, за да го преви щастлив. Нима мъжът отива на работа, за да постигне някаква професионална реализация? Нищо подобно: той се мъчи и се поти за добруването на семейството си. Има още много примери: деца, които се отказват от своите мечти, за да зарадват родителите си, родители, които се отказват от живота, за да зарадват децата си, както винаги болката и страданието служат за оправдание на онова, което би трябвало да носи само радост: любовта.

I know U want me. U know I want ya.

уха ;)
значиии, нека обобщя my recent occupations:
бях на изпращане
бях на рожден ден
бях на бал
бях на Турция
брррр нищо особено засега :D
more to come...

Confusion

|I always aimed to please|
|But I nearly died|
|Fill the cavity|

FOR WHAT IT'S WORTH
I have been forbidden the luxury of feeling just one single emotion at a time. No pure quality of senses in the messed up conscience. No real values or facets. Riding on the verge of human limits.

Всичко е само игра, всичко е само спектакъл...

Колко реални са заблудите и колко подвеждащи мечтите?
Колко са истински думите и колко верни лъжите?
Колко са верни приятелите и колко безценни парите?
Колко е кратък животът и колко безкрайни годините?

The Human Footprint

Човешкият отпечатък

През живота си средностатистическият човек изпива 9 064 литра мляко; изяжда 4 говеда, 21 обце, 15 прасета, 1 200 пилета, 13 345 яйца, 55 хляба годишно или 4 483 хляба праз целия си живот, 5 272 ябълки, 10 866 моркова, 10 хил. шоколадови блокчета, и 845 кутии боб; през първите 2 години от живота си употребява 3 800 памперса; през живота си човек употребява 4 239 рула тоалетна хартия, отделя 35 815 литра и 2 865 кг изпражнения от 50 тона погълната храна.

През живота си средностатистическият човек употребява 25 хил различни думи, изрича4 300 думи на ден или общо 123 млн думи за 1 човешки живот; има 1700 познати, като поддържа социална група от 300 души; взима 7 163 душа = 1 млн литра вода, използва 656 сапуна, 198 шишета шампоан, 272 дезодорант, 27 душ-гела, 78 четки за зъби, 411 пасти за зъби, 35 гела, 37 парфюма, 25 лака, 21 червила, 11 000 превръзки/тампона, 5.6 тубички за фалшив тен, мие косата си 11 500 пъти.

През целия си живот отглежда 9 м 42 см коса, 9 м 15 см брада, 2 м 86 см нокти.

За 1 живот човек изпива 5 882 литра бира, 1 694 бутилки вино, повръща 5 кофи; има 10 различни сексуални партньора, прави секс 2 пъти седмично или 4 239 пъти, влюбва се 3 пъти, прекарва 11.5 години в брак, 70% се женят.

Употребява 3 перални, 3 хладилника, 4 телевизора, 15 компютъра, 8 различни коли; изминава 24 887 км пеша и 728 489 км с кола; прекарва време равностойно на 8 години пред телевизора; прочита 533 книги, 2 455 вестника = 1.5 тона хартия = 24 дървета; участва в 50 избори; изпива 74 802 чаши чай; посещава доктор 314 пъти, изпива 30 хил таблетки; пролива 61.5 литра сълзи.

Най-старото нещо в тялото ни е 1вият ни спомен, имаме 14 390 сънища; 305 от познатите ни умират от сърдечен удар, 175 от инсулт, 111 от грип/пневмония, 99 от рак, 92 от заболяване на дихателните пътища, 63 от деменция/алцхаймер, 10 се самоубиват.

Post-mortem

I want I-don't-know what in I-don't-give-a-fuck where.
Cuz it's a JUNGLE out there..

Ако някога прочетеш, прости ми.

Day 10

on a drunken Monday~

Каква пародия живеят всички?
Слагат маската която им приляга или е модерна и сякаш душевния покой попива в порите с нея. Няма ли истински чувства? Няма ли искрени хора? Има разбира се..
Ако успееш да ги откроиш от масата, от посредствеността, комерсиализма и повърхността. ТЕ летят, високо, безнадеждно сами със себе си. Щастливи в свободата.
Лети и ти с тях. Какво ти пречи? Или просто маската е попила твърде дълбоко в мисълта ти и е безвъзвратно замъглен пътят назад?
За никого освен мен няма занчение, за никого няма смисъл...
Лъскавите думи, марковите дрехи, скъпите коли прикриват големите пропасти.

И все пак не спирам.

Day 9

when you don't understand it the way it is, try different way of thinking...

Day 8

Горда!

Day 7

When everything goes wrong and you are just a bare witness...

I'm cold. Ice-cold. With each day I get colder. However, I get closer. Closer to the eternal coldness.

My hand aches because of the missing ring. However, my mind flees from the missing limitations.

To be without some of the things you want is an indispensable part of happiness.

I wander...
But never, ever hesitate.

Day 6

'' There is something you should know about me right off the bat. it's not somethig I confess lightly, but here it goes: I am an optimist. There, now that I've saide it, I feel better. It's not as though I haven't tried to give it up; i have. But I keep going back to it like a duck to water."
"Perhaps with time I will one day become cynical and mature, losing my naive, childish beliefs. But for the time being, I'll make a confession:
I don't think I will. The truth is, I intend to keep on being an optimist. After all, here we are clinging to a tiny speck of dust called Earth, hurtling through space and going who knows where. And all we have is this lttle time squeezed between two great silences. So what is thetre to be pessimistic about?"

Day 5

Listening to: Konspirator
Inspired by: this
Thinking of: impossibility
Planning about: (s)trip
Premonition: adventure

"By creating we think, by living we learn."
~Patrick Geddes

Day 4

Superheroine

She strides fearlessly throught the desolate sadness, despoiling each ray of the moonlight. She travels alone, strangely focused, eyes closed, mind absently set on things miles away from her current wherabouts.

Day 3

Лишено от смисъл!

The absurdity of human mind, or just mine, is locked beneath the abstinence of the provoked emotions. Walking barefoot in the debris of destruction, struggling to save my selfish soul of the commonplace existence, I dare christer horrific. Brainwashing everyone around and then in the middle of the path She came into view. Nothing would hurt me more than her ferocious wicked eyes unshamingly staring into mine with the desire of the unattainable, unaccomplishable, eternal desire. My pending sentence was abruptly in oblivion. You are the queen of the superficial and still the reprehensible quirk of reality. I wince, disgruntled of my intentions and the premonition of satisfaction. No concede anymore, just the hoarse voice of my inner sick monster. Chaotic movement, hysteric shout, unpredictable verdict. The confession of a twisted mind...

Day 2

Code words:
Непостоянство
Променливост
Спонтанност
Раздразнителност
Пустота
and again:
Еуфория
Екзалтираност
Емоционалност
Опиянение
Обещание
result:
ЖЕНА

Day 1

Each coincidence is a careful consequence of intentions.

Each intention is a careful consequence of thoughts.

Each thought is a careful consequence of feelings.

Feeling is a solitary emotion.

Project 365 days

Това е нещо, което почтено взаимствах :) от една онлайн приятелка и смятам за страхотна идея да тренирам липсващото ми постоянство в каквото и да било, да подредя малко вътрешния и външния свят около себе си, да преорганизирам времето си и приоритетите си.. абе май много очаквам :D Е чудеса стават!
Проектът 365 дни се състои в това да поствам всеки ден по нещо (снимка, мисъл, и др) в период на 1 година и после оценявайки резултатите черно на бяло да осъзная някои неща за личността си. Това, от което се страхувам е че няма да издържа и месец :D и също да не превърна блога в онлайн дневник въпреки, че имам ужасната нужда от подобен. Както и да е Л:) Нека се хвърля с главата напред и да видя как върви ^^

Апатия

Why so?
Life's conspiration is a manipulation of mind and maltreatment of memory.

The Trucks - Shuttered
You could not keep your pretty hands off me
No, I won't sit nice and be quiet
I thought you were the one but I was wrong, I was wrong
You could not keep your pretty hands off me
You shuttered my image of love when I was naked in the tub
You shuttered my image of love so when I bit it was for blood
You could not keep your pretty hands off me
No, I won't sit nice and be quiet

БезДействие Il : Един спомен със захар, моля.

my precious Lom city

Където и да съм все нещо ме тегли на север, при поречието на река Дунав, в един средно голям, стар и красив град, където всичко започна. Your home is where your heart is. И несъмнено моето е там. Там под брезите, дудите и огромните кестени. Тогава в дните на моето детство, на моето безгрижие и невинност. Тогава, когато нямах нищо, но исках толкова неща, които сега имам и ненавиждам. Аз ще се върна! И винаги ще се връщам. Не мога да спра това, което е останало от едничкото му желание.

БезДействие I : Приоритети

Когато имаме по-голям избор, от колкото едва ли предполагаме, се налага да завъртим CD-то с приоритетите си и да отделим това, което е по-важно, в момента или изобщо. Да си призная изобщо не ме бива в този процес, но имам едно качество, което много си харесвам - не съжалявам за това, което пропускам или е минало. Макар, че е малко късно за новогодишния списък с неща да се направят през тази година, удовлетворението от следването на такъв ще някво ново усещане, предполагам :D

1. Да пътувам повече и винаги, когато имам възможност!!!!
2. Да разбера малко повече себе си и малко по-малко останалите.
3. Да скоча от Витиня на 31 март!
4. Да стана по-добра в това, което съм добра и да добия познания за нещата, за които си нямам идея.
5. Да опозная много нови хора.
6. Да се науча да татуирам, да направя запланувания бодиАрт и стената.
7. Да си направя собствена изложба.
8. Да продължа да обичам!!!
9. Да видя Вери.
10. Да си направя най-лудата 2009 възможна :)

Действие: поредно

Атакувай.
Наранявай.
Измъчвай.
Убивай.
Търсейки онова, което ти липсва.

Общувай.
Харесвай.
Люби.
Обичай.
Намирайки онова, което жадуваш.

Споделяй.
Отдавайки онова, което имаш.

Живей.
Взимайки всичко.

Умри.
Знаейки онова.
Онова нещо, което никой не знае.
Защо...

Действие: следващо

-Какво правим сега?
-Каквото се очаква от нас или каквото не очакваме от себе си.
-Защо го правим?
-Защото така искаме, защото е по-добре или защото е единстявения изход.
-Как ще го направим?
-Както поискаш, аз приемам твоето желание.
-Защо ме обичаш?
-Защото нямам друг избор, ти си единствената жена на света.
-Какво те привлича в мен?
-Силата в слабостта ти, красотата в душевността ти, опиянението на устните ти.
-Накъде вървим?
-Напред, без да поглеждаме със съжаление назад.
-Какво е важното?
-Да продължаваме да се борим.
-Защо?
-Защото заедно се допълваме до странна симфония от качества необходими ни да открием щастието във всичко.

Действие: някое си - "Проблем ли е?"

-Аз имам проблем, и то далеч не един, но предполагам всички хора са като мен.
-Защо мислиш така? Аз не съм като теб. Аз нямам проблеми.
-Как го постигаш? Какво знаеш повече от мен?
-Въпреки че е невъзможно да ти отговоря точно, ще ти кажа - аз не знам повече от теб, знанията и опита не се мерят на кантара.
-Но това не е възможно.. да нямаш проблеми, поне един?
-Защо да не е? Аз изпитвам радост от чуждите проблеми, присмивам се тайно на чуждите оплаквания, виждам чуждото страдание, но не го усещам.Знаеш ли, дори понякога съм опитвал да търся в живота си някакви спънки за да се почувствам като другите, да има нещо с което да се боря.
-И откри ли ?
-Питаш ме, като знаеш отговора. Много хора казват напразни неща, неща които другите знаят или не и не ги интересуват. Ениуей, не можах да открия. напразно опитвах нови неща - търсейки отчаяно нещо което не мога, поставях се в най-различни ситуации, взимах какви ли не чужди проблеми, втълпявайки си ги за свои. И това, което винаги виждах е начин, това което винаги чувствах е удовлетворение.
-Не те разбирам. Ти човек ли си?
-Да, напълно реален. Проблем ли е?
-Не! Но ако не беше щеше да е по-лесно.
-За кого?
-И за двама ни. Не мислиш ли?
-Не можеш да си сигурен. ... Какво те притеснява? Какъв е проблема?
-Употребявам.
-Доста хора го правят.
-Не е само това.
-Никога не е.
-Загубих работата си, защото не ходех редовно.
-Проблем ли е? Ще намериш друга. София предлага много.
-Да, предполагам. Разбрах също, че жена ми ми изневерява.
-Проблем ли е? Ще намериш друга, която да прави същото. Това са жени.
-Да, предполагам. Вече не знам кой съм.
-Проблем ли е? Ще се откриеш отново.
-Нищо не искам вече. Не искам да живея.
-Това може би е проблемче вече. Твое, естествено.
-Ти какво би направил?
-Ако не искам да живея ли? Най-вероятно ще умра.
-Колко ти е лесно да го кажеш..когато не го мислиш.
-Не, всъщност си го представих. Казах ти, че съм човек, и аз ще свърша с червеите. Нормално е да помечтая.
-И говориш така за смъртта?
-Какво ми пречи? Не ме е страх от нея. Тя ще е нещо ново за мен, не съм го изпитвал преди.
-Ха-ха. И даже се шегуваш с нея.
-Аз говоря сериозно.
-Какво? Мислиш се за нещо повече? Сигурно и за Бог така се шегуваш?

Forever is just a minute away

You keep runnin, runnin & runnin away from the ordinary, from the common, from the boredom, from the ususal, from the safety and protection.
You keep lookin, lookin & lookin for the extraordinary, for the uncommon, for the joy, for the unusual, for the Ultimate Freedom of soul and sound.
But you keep knowin that there's one thing you cannot escape: yourself.
You keep tryin, tryin & tryin to manipulate, to abuse, to destroy your fears.
You keep fightin.

On the Road by Jack Kerouac

"The only people for me are the mad ones, the ones who are mad to live, mad to talk, mad to be saved, desirous of everything at the same time, the ones who never yawn or say a commonplace thing, but burn, burn, burn like fabulous yellow roman candles exploding like spiders across the stars."

Чувственост

чу̀вство мн. чу̀вства, ср.
1. Психическо състояние, предизвикано от външни въздействия; душевно преживяване, емоция. В сърцето ѝ се бореха противоречиви чувства.
2. Само ед. Способност да се разбира някакво въздействие; усет, съзнание. Чувство за хумор. Чувство за мярка.
3. Усещане. Имам чувството, че ще падна.
4.Положителна емоция, любов. Изпитвам синовни чувства към него.
•Шесто чувство.Интуиция, предчувствие.

чу̀вствен прил. Който се отнася до плътските наслади. Чувствен поглед. Чувствени устни.

Няма намерени синоними за думата чувство.

Наскоро се отдалечих от всички чувства: физични и психични. Не беше експеримент, по скоро стечение на обстоятелствата, но чувството на безЧувственост беше невероятно. Тогава много въпроси тормозеха съзнанието ми:
Липсват ли ми чувствата?
Искам ли да се върнат?
Не са ли усещанията просто навик?
Мога ли без тях?
Мога ли да живея без две от сетивата си? (вкус и усет)
....
Истината е, че мога, но НЕ ИСКАМ! На 4тия ден щях да издивея. Ходех в друго измерение, сякаш загубила допир със себе си. Отчаяно докосвах приятелите си с надеждата да ги почувствам пак. Като оставим на страна комичните ситуации, липсваше ми вкусът на храната, усещането на собственото ми тяло, на чуждите тела, на болката, на радостта.. на материята. Замислих се не е ли всичко внушение, една масова измама, конспирация на мозъка и сетивата..? И ако правех действията, които са част от ежедневието ми, не е ли навик удоволствието ми от тях; вкусът на кафето сутрин заместен с затъпено усещане за течност, щоколадът - сух и безличех, бадемът - твърд и безвкусен. Допирът без нужда, храната без глад, мислите без смисъл, времето без край...
Все пак беше красиво (без)усещане. =)

Nameless

17 Jan 17:17
Вървя и си мисля за Безмислието и за Смисъла.
Моят събеседник е замислен за себе си. Той поглежда често назад, поглежда това, което е било някога; чувствам липсата в мислите му; виждам следите на времето отразени в очите му.
И се питам има ли смисъл?
Аз гледам целеустремено напред. Дори когато вървим рамо до рамо не поглеждам встрани. Когато има толкова неща, които ме теглят в бъдещето, защо да мисля за това което е било. То си остава там, непроменено и позабравено, оцветено по различен начин всеки пък когато си го спомням. Спомените са нещо нетрайно, нещо променливо и обезпокоително. Правим и немислимото, за да ги запазим; и невъзможното, за да ги забравим.
Има ли смисъл?
Memento (2000)