
on a drunken Monday~Каква пародия живеят всички?
Слагат маската която им приляга или е модерна и сякаш душевния покой попива в порите с нея. Няма ли истински чувства? Няма ли искрени хора? Има разбира се..
Ако успееш да ги откроиш от масата, от посредствеността, комерсиализма и повърхността. ТЕ летят, високо, безнадеждно сами със себе си. Щастливи в свободата.
Лети и ти с тях. Какво ти пречи? Или просто маската е попила твърде дълбоко в мисълта ти и е безвъзвратно замъглен пътят назад?
За никого освен мен няма занчение, за никого няма смисъл...
Лъскавите думи, марковите дрехи, скъпите коли прикриват големите пропасти.
И все пак не спирам.



