Nostalgia

Fuck, I'm not the nostalgic type at all, never been, I tend to move on. I don't know how but feelings have never been more complicated... because the are my own... problematic embrionic fanatic existence, regretless and egoistic.. I can't embrace it .. so cmon baby lets go

Цветно

Predictable doesn't always mean borring.
Lust doesn't always mean love.
Near doesn't always mean close.
New doesn't always mean exciting.
Different doesn't always mean better.
Far doesn't always mean distant.
Knowing everything doesn't always make you wise.
Knowing the truth doesn't make you superior.
Knowing your problem doesn't solve it.
Sitting between your past and your future doesn't mean you are in the present.
~ Dakota Skye

Fantasies

C'mon, think!
I want you to reach back into those minds and tell me, tell us all: What is it that you fantasize about? World peace? Thought so. Do you fantasize about international fame? Do you fantasize about winning a Pulitzer prize? Or a Nobel Peace prize? An MTV music award? You fantasize about meeting some genius hunk, ostensibly bad but secretly simmering with noble passion and willing to sleep on the wet spot?
I'll take two!
You get Lakan's point - fantasies have to unrealistic because the moment, the second that you get what you seek .. you don't, you can't want it anymore. In order to continue to exist desire must have its objects perpetually absent. It's no the IT that you want, it's the fantasy of IT. So desire supports crazy fantasies. This is what Pascal means when he says that we are only truly happy when daydreaming about future happiness or why we say the hunt is sweeter than the kill. Or be careful what you wish for, not because you'll get it, because you're doomed not to want it once you do. So, the lesson of Lakan is: Living by your wants will never make you happy. What it means to be fully human is to strive to live by ideas and ideals and not to measure your life by what you've attained in terms of your desires but those small moments of integrity, compassion, rationality, even self-sacrifice. Because in the end the only way that we can measure the significance of our own lives is by valuing the lives of others.

~ The Life of David Gale

The Real Deal

1. Всички носим на раменете си
своите лични бунтове
/срещу самите себе си/
и говорим на неразбрани езици
в които думите са без значение
защото никой никого не слуша
Did you say something?...
2. Всички сме предатели /малко или много/
защото винаги си вярваме
а формата е просто за привидност
Абсолютната невъзможност да се изпълняват обещания
които просто не можеш да не дадеш
захранва илюзиите като perpetuum mobile-
гаранция че не изпускаме черпакa
за кладенеца на нещастието
3. Можем да маршируваме само напред
дори ако това означава въртене в кръг
и ако правилната крачка е една
но е назад
не бихме я изминали за нищо на света
И да- ще изгорим на собствените си клади
запалени от нашите свещи
подхранени от личните ни молитви
за едно бъдеще
с което не можем да се справим
4. Така е- във всичко има прекалено много смисъл
създаден от самите нас
но липсващ в същността на нещата
/pardon/
ние сме хората
които забраниха евтаназията
но разрешиха убийствата
5. Бомбите със закъснител
закъсняват
защото точният момент във който
пръстите са побелели от очакване
е миг преди да разбереш
колко е безмислено
а след това да се свлечеш от себе си на тласъци
в пулсациите на поредното защо
е точно толкова естествено
колкото и изтреблението на Тутси
6. Събуждаме се всяка сутрин
с лицемерие изпипано до степен на перфектност
така де, човекът в огледалото
не е извършил престъпления
/срещу човечеството/
и малките ни светове се състоят извън
всичко което е прекалено сложно
за обясняване
7. Гневът е най-добрата форма за изразяване
/и прикриване/
на всякакъв род чувства
а понятието "отговорност"
е създадено единствено и само
за да го оправдава
в моментите в които прекрачи границите
на самоунищожителността
/welcome to the real world/
8. Черната дупка на отговора
разяжда чудесно изгладените ни мозъци
несвикнали с понятието безкрайност
а всъщност всички знаем
че безумието на Каин се предава генетично
и понеже се раждаме слепи ще се удавим в истината
/затънали в нея до очи/
но никога няма да спрем да се избиваме
за да не си признаем...
9. че просто сме побъркващо еднакви

*в процес на дописване/ u wanna help?/


*Десетте Правила на Живота*/ the real deal/, автор Хелена Оронко

беззаглавно

безплътно влюбена съм, но
безпътно умът ми се лута, докато
безкористно убивам момента, в който
беззащитно манипулирам се.

беззъба фалшива усмивка в комплект с
безсърдечна прегръдка и
безнаказана тръгвам
безцелна в
безкрая.

безмислен ден за
безликият малък човек, обвит в
безкрайните грижи, загубил отдавна
безгрижието на душата, търсещ
безплатно състрадание.

~безсърдечната кучка

защо ?!

Защо ме гледаш така?
-
Защо го позволи?
-
Защо се влюби?
-
Защо изневери?
-
Защо най-трудни са въпросите, чиито отговори са най-съществени?
-
Защо мечтаеш? Защо живееш? Защо чакаш? Защо не търсиш? Защо се заблуждаваш? Защо вярваш? Защо мислиш? Защо действаш? Защо се трудиш? Защо лъжеш? Защо питаш? Защо клоунът е тъжен?
-
Защо ме нараняваш?
-
Защо бягаш?
-
Защо се криеш?
-
Защо нямаш силата да ме погледнеш сега?


-А ти? Защо четеш?

Consumers

We are consumers. We are by products of the lifestyle obsession. Murder, crime, poverty. These things don't concern me. What concerns me is celebrity magazines, television with 500 channels, some guy's name on my underwear, Viagra.. It's all going down man.
I say:
Never be complete.
Stop being perfect.
Let's evolve.
Things you own end up owning you.
Stop trying to control everything and just let go.