17 Jan 17:17Вървя и си мисля за Безмислието и за Смисъла.
Моят събеседник е замислен за себе си. Той поглежда често назад, поглежда това, което е било някога; чувствам липсата в мислите му; виждам следите на времето отразени в очите му.
И се питам има ли смисъл?
Аз гледам целеустремено напред. Дори когато вървим рамо до рамо не поглеждам встрани. Когато има толкова неща, които ме теглят в бъдещето, защо да мисля за това което е било. То си остава там, непроменено и позабравено, оцветено по различен начин всеки пък когато си го спомням. Спомените са нещо нетрайно, нещо променливо и обезпокоително. Правим и немислимото, за да ги запазим; и невъзможното, за да ги забравим.
Има ли смисъл?
Memento (2000)
Няма коментари:
Публикуване на коментар