On the Road by Jack Kerouac

"The only people for me are the mad ones, the ones who are mad to live, mad to talk, mad to be saved, desirous of everything at the same time, the ones who never yawn or say a commonplace thing, but burn, burn, burn like fabulous yellow roman candles exploding like spiders across the stars."

Чувственост

чу̀вство мн. чу̀вства, ср.
1. Психическо състояние, предизвикано от външни въздействия; душевно преживяване, емоция. В сърцето ѝ се бореха противоречиви чувства.
2. Само ед. Способност да се разбира някакво въздействие; усет, съзнание. Чувство за хумор. Чувство за мярка.
3. Усещане. Имам чувството, че ще падна.
4.Положителна емоция, любов. Изпитвам синовни чувства към него.
•Шесто чувство.Интуиция, предчувствие.

чу̀вствен прил. Който се отнася до плътските наслади. Чувствен поглед. Чувствени устни.

Няма намерени синоними за думата чувство.

Наскоро се отдалечих от всички чувства: физични и психични. Не беше експеримент, по скоро стечение на обстоятелствата, но чувството на безЧувственост беше невероятно. Тогава много въпроси тормозеха съзнанието ми:
Липсват ли ми чувствата?
Искам ли да се върнат?
Не са ли усещанията просто навик?
Мога ли без тях?
Мога ли да живея без две от сетивата си? (вкус и усет)
....
Истината е, че мога, но НЕ ИСКАМ! На 4тия ден щях да издивея. Ходех в друго измерение, сякаш загубила допир със себе си. Отчаяно докосвах приятелите си с надеждата да ги почувствам пак. Като оставим на страна комичните ситуации, липсваше ми вкусът на храната, усещането на собственото ми тяло, на чуждите тела, на болката, на радостта.. на материята. Замислих се не е ли всичко внушение, една масова измама, конспирация на мозъка и сетивата..? И ако правех действията, които са част от ежедневието ми, не е ли навик удоволствието ми от тях; вкусът на кафето сутрин заместен с затъпено усещане за течност, щоколадът - сух и безличех, бадемът - твърд и безвкусен. Допирът без нужда, храната без глад, мислите без смисъл, времето без край...
Все пак беше красиво (без)усещане. =)

Nameless

17 Jan 17:17
Вървя и си мисля за Безмислието и за Смисъла.
Моят събеседник е замислен за себе си. Той поглежда често назад, поглежда това, което е било някога; чувствам липсата в мислите му; виждам следите на времето отразени в очите му.
И се питам има ли смисъл?
Аз гледам целеустремено напред. Дори когато вървим рамо до рамо не поглеждам встрани. Когато има толкова неща, които ме теглят в бъдещето, защо да мисля за това което е било. То си остава там, непроменено и позабравено, оцветено по различен начин всеки пък когато си го спомням. Спомените са нещо нетрайно, нещо променливо и обезпокоително. Правим и немислимото, за да ги запазим; и невъзможното, за да ги забравим.
Има ли смисъл?
Memento (2000)