Апатия

Why so?
Life's conspiration is a manipulation of mind and maltreatment of memory.

The Trucks - Shuttered
You could not keep your pretty hands off me
No, I won't sit nice and be quiet
I thought you were the one but I was wrong, I was wrong
You could not keep your pretty hands off me
You shuttered my image of love when I was naked in the tub
You shuttered my image of love so when I bit it was for blood
You could not keep your pretty hands off me
No, I won't sit nice and be quiet

БезДействие Il : Един спомен със захар, моля.

my precious Lom city

Където и да съм все нещо ме тегли на север, при поречието на река Дунав, в един средно голям, стар и красив град, където всичко започна. Your home is where your heart is. И несъмнено моето е там. Там под брезите, дудите и огромните кестени. Тогава в дните на моето детство, на моето безгрижие и невинност. Тогава, когато нямах нищо, но исках толкова неща, които сега имам и ненавиждам. Аз ще се върна! И винаги ще се връщам. Не мога да спра това, което е останало от едничкото му желание.

БезДействие I : Приоритети

Когато имаме по-голям избор, от колкото едва ли предполагаме, се налага да завъртим CD-то с приоритетите си и да отделим това, което е по-важно, в момента или изобщо. Да си призная изобщо не ме бива в този процес, но имам едно качество, което много си харесвам - не съжалявам за това, което пропускам или е минало. Макар, че е малко късно за новогодишния списък с неща да се направят през тази година, удовлетворението от следването на такъв ще някво ново усещане, предполагам :D

1. Да пътувам повече и винаги, когато имам възможност!!!!
2. Да разбера малко повече себе си и малко по-малко останалите.
3. Да скоча от Витиня на 31 март!
4. Да стана по-добра в това, което съм добра и да добия познания за нещата, за които си нямам идея.
5. Да опозная много нови хора.
6. Да се науча да татуирам, да направя запланувания бодиАрт и стената.
7. Да си направя собствена изложба.
8. Да продължа да обичам!!!
9. Да видя Вери.
10. Да си направя най-лудата 2009 възможна :)

Действие: поредно

Атакувай.
Наранявай.
Измъчвай.
Убивай.
Търсейки онова, което ти липсва.

Общувай.
Харесвай.
Люби.
Обичай.
Намирайки онова, което жадуваш.

Споделяй.
Отдавайки онова, което имаш.

Живей.
Взимайки всичко.

Умри.
Знаейки онова.
Онова нещо, което никой не знае.
Защо...

Действие: следващо

-Какво правим сега?
-Каквото се очаква от нас или каквото не очакваме от себе си.
-Защо го правим?
-Защото така искаме, защото е по-добре или защото е единстявения изход.
-Как ще го направим?
-Както поискаш, аз приемам твоето желание.
-Защо ме обичаш?
-Защото нямам друг избор, ти си единствената жена на света.
-Какво те привлича в мен?
-Силата в слабостта ти, красотата в душевността ти, опиянението на устните ти.
-Накъде вървим?
-Напред, без да поглеждаме със съжаление назад.
-Какво е важното?
-Да продължаваме да се борим.
-Защо?
-Защото заедно се допълваме до странна симфония от качества необходими ни да открием щастието във всичко.

Действие: някое си - "Проблем ли е?"

-Аз имам проблем, и то далеч не един, но предполагам всички хора са като мен.
-Защо мислиш така? Аз не съм като теб. Аз нямам проблеми.
-Как го постигаш? Какво знаеш повече от мен?
-Въпреки че е невъзможно да ти отговоря точно, ще ти кажа - аз не знам повече от теб, знанията и опита не се мерят на кантара.
-Но това не е възможно.. да нямаш проблеми, поне един?
-Защо да не е? Аз изпитвам радост от чуждите проблеми, присмивам се тайно на чуждите оплаквания, виждам чуждото страдание, но не го усещам.Знаеш ли, дори понякога съм опитвал да търся в живота си някакви спънки за да се почувствам като другите, да има нещо с което да се боря.
-И откри ли ?
-Питаш ме, като знаеш отговора. Много хора казват напразни неща, неща които другите знаят или не и не ги интересуват. Ениуей, не можах да открия. напразно опитвах нови неща - търсейки отчаяно нещо което не мога, поставях се в най-различни ситуации, взимах какви ли не чужди проблеми, втълпявайки си ги за свои. И това, което винаги виждах е начин, това което винаги чувствах е удовлетворение.
-Не те разбирам. Ти човек ли си?
-Да, напълно реален. Проблем ли е?
-Не! Но ако не беше щеше да е по-лесно.
-За кого?
-И за двама ни. Не мислиш ли?
-Не можеш да си сигурен. ... Какво те притеснява? Какъв е проблема?
-Употребявам.
-Доста хора го правят.
-Не е само това.
-Никога не е.
-Загубих работата си, защото не ходех редовно.
-Проблем ли е? Ще намериш друга. София предлага много.
-Да, предполагам. Разбрах също, че жена ми ми изневерява.
-Проблем ли е? Ще намериш друга, която да прави същото. Това са жени.
-Да, предполагам. Вече не знам кой съм.
-Проблем ли е? Ще се откриеш отново.
-Нищо не искам вече. Не искам да живея.
-Това може би е проблемче вече. Твое, естествено.
-Ти какво би направил?
-Ако не искам да живея ли? Най-вероятно ще умра.
-Колко ти е лесно да го кажеш..когато не го мислиш.
-Не, всъщност си го представих. Казах ти, че съм човек, и аз ще свърша с червеите. Нормално е да помечтая.
-И говориш така за смъртта?
-Какво ми пречи? Не ме е страх от нея. Тя ще е нещо ново за мен, не съм го изпитвал преди.
-Ха-ха. И даже се шегуваш с нея.
-Аз говоря сериозно.
-Какво? Мислиш се за нещо повече? Сигурно и за Бог така се шегуваш?

Forever is just a minute away

You keep runnin, runnin & runnin away from the ordinary, from the common, from the boredom, from the ususal, from the safety and protection.
You keep lookin, lookin & lookin for the extraordinary, for the uncommon, for the joy, for the unusual, for the Ultimate Freedom of soul and sound.
But you keep knowin that there's one thing you cannot escape: yourself.
You keep tryin, tryin & tryin to manipulate, to abuse, to destroy your fears.
You keep fightin.